Зъбните имплантати възстановяват най-пълноценно изгубените функции на зъбите и естетиката. Върху имплантатите могат да се изработят високо естетични коронки и мостове, които да заместят един или всички липсващи зъби. С тях надеждно се задържат и стабилизират частични и цели протези.
При лечение с обикновени мостове и протези, челюстната кост на мястото на извадените зъби постепенно се стопява. Това явление се нарича костна или алвеоларна атрофия. С напредването на атрофията челюстната кост постепенно изчезва, чертите на лицето се променят и лицето придобива старчески вид.
Зъбните имплантати, подобно на естествените зъби, предават дъвкателните сили върху челюстната кост, което забавя значително костната атрофия. Благодарение на това чертите на лицето се запазват, възстановява се усмивката, забавя се стареенето на лицето.
Всички изброени положителни ефекти от лечението със зъбни имплантати и високата им естетика позволяват на пациентите да запазят и поддържат високото ниво на качеството на живота си и социалните си контакти.
Защо липсващите зъби трябва да се заместят
Зъбите са един от елементите, които осигуряват качеството на живота. С тях се храним и общуваме – говорим и се усмихваме. Те са важна част от нашия чар и обаяние, дават ни сигурност и самоуважение. Повечето хора приемат всичко това като нещо гарантирано до края на живота.
Рано или късно всеки от нас губи един или повече зъби. Това дава началото на верига от събития, които водят до неприятни физически и козметични последствия. Най-очевидните от тях са „черната дупка” във Вашата усмивка и измененията в говора. По-малко видими са нарушенията в дъвкането, които Ви принуждават да смените вида и качеството на храната. При младите хора след загубата на един зъб противоположният зъб от противоположната челюст прораства, а зъбите от двете страни на мястото на извадения зъб променят положението си – преместват се.
Наред с изброените сериозни нарушения и неудобства, се развива и още един много по-голям проблем. Той остава незабележим, тъй като настъпва неусетно. Това е загубата на челюстната кост.
Всичко изброено до тук влошава храненето, говора, усмивката и външния вид, а от там – и социалните контакти и възможностите за общуване.
Загубата на челюстна кост Ви състарява
Челюстите се нуждаят от дъвкателната функция на зъбите. Функционалното натоварване е стимул, което запазва челюстите здрави. При липса на дъвкане челюстната кост се стопява – настъпва алвеоларна атрофия. Този процес се развива по същия начин, по който атрофират мускулите на гипсиран крайник – те стават по-слаби и тънки. Постепенно атрофират и лицевите мускули. Без опората на зъбите и челюстните кости Вашето лице изглежда преждевременно състарено.
Снемаемите протези се задържат в устата благодарение на венечната кост. При пациентите с такива протези напредването на алвеоларната атрофия увеличава нестабилността на протезата, а след време води до болки във венците при натиск и дъвкане, неврологични проблеми, често счупване на протезите.
 Вид на лицето със здрави зъби и кости. |
 Вид на лицето след загуба на зъбите. Лицето е скъсено и състарено, поради загубата на височината на захапката. Със стрелка е означено |
 Вид на лицето след загуба на зъбите и стопяване на челюстната кост. Лицето силно скъсено и видимо състарено, а повърхностното положение на менталния нерв (виж стрелката) го прави уязвим при натиск и дъвкане. |
Методи за заместване на липсващите зъби
Днес разполагаме с различни възможностти за заместване на липсващите зъби, каквито са изработването на коронки, мостове, частични или цели протези. Всички те възстановяват функцията на зъбите и естетиката, но не спират стопяването на костта.
Лечението с коронки и мостове изисква изпиляването на два или повече зъба. Отстранената зъбна тъкан не се възстановява – тя е загубена завинаги. Това увеличава риска от възникване на кариес или заболявания на пулпата на изпилените зъби. В същото време костта под моста продължава да атрофира.
Частичните протези се задържат в устата по два начина – чрез задръжни елементи, които ги прикрепват към наличните зъби и чрез челюстната кост. Най-разпространените задръжки са куките, които се виждат, не са естетични, а постоянното триене между куката и естествения зъб е причина за разрушаването му. Могат да се изработят и високо естетични задръжки, които са много скъпи и изискват изпиляване на наличните зъби. Запазената челюстна кост допринася в значителна степен за стабилизирането на протезата при хранене. Във всички случаи обаче, частичните протези имат остатъчна подвижност при дъвкане, а костта под протезите продължава да атрофира. Цената на естетичните задръжни елементи е толкова висока, че може да конкурира цената на протезите на зъбни имплантати.
Обикновената цяла протеза се задържа на мястото си благодарение на въздушното налягане, подобно на вендузите. Това налягане се упражнява между протезата и лежащата под нея лигавица. Колкото по-голяма е площта на подлежащата лигавица, толкова по-стабилна е протезата. Площта на подлежащата лигавица зависи от размерите на челюстната кост. С други думи, стопяването на челюстната кост влошава задържането на целите протези. Те стават нестабилни и при дъвкане се клатят от едната на другата страна. Най-трудно се задържат долните протези. Целите протезите силно затрудняват подбора на храната, поради намалената чувствителност на венците и небцето.
С развитие на алвеоларната атрофия нервите, разположени вътре в челюстната кост, постепенно „изплуват” и се разполагат по-повърхностно. Благодарение на това те лесно се травмират при натиск и дъвкане, което води до болки при хранене и дори при говор и дава началото на серия от неврологични проблеми.
Наред с всичко останало, загубата на зъбите и алвеоларната кост води до промяна в положението на долночелюстните стави. Възникват различни артритни заболявания, които са свързани със силни болки.
Заместване на един липсващ зъб
Заместване с конвенционален мост
За заместване на един липсващ зъб конвенционалните методи използват съседните зъби като опори. Зъбите от двете страни на мястото на липсващия зъб се изпиляват като пънчета. Върху тях се изработват коронки, които се свързват помежду си с един или повече изкуствени зъби. Протезната конструкция прилича на мост, който се циментира върху изпилените пънчета. При изпиляването се унищожава здрава зъбна тъкан, която не се възстановява – тя е загубена завинаги.
 Конвенционален мост. A) обеззъбен участък, липсва 21 зъб, естетиката и усмивката са силно влошени; B) при конвенционалните методи, заместването на един зъб с мостова протеза изисква увреждане на съседните зъби – забележете колко много зъбно вещество (оцветено в охра) трябва да се премахне, за да се оформят пънчетата, които ще носят бъдещия мост; C) мостовата протеза е циментирана на мястото си, естетиката и усмивката са възстановени, но отстраненото зъбно вещество за оформяне на пънчетата не се възстановява. |
Заместване със зъбен имплантат
При лечение със зъбен имплантат не се изпиляват съседни зъби. Самият имплантат служи за опора на зъбния заместител – зъбната коронка. Ето защо зъбните имплантати най-много наподобяват естествените зъби.
 Заместване на един зъб с имплантат. Същият случай може да се реши с монтирането на един зъбен имплантат. Съседните здрави зъби не се засягат. |
Заместване на много зъби с два имплантата и неснемаем мост
Три липсващи зъба могат да се заместят с два имплантата и неснемаем мост.
 Заместване на много зъби с имплантати. В типичния случай, два имплантата заместват 3 липсващи зъба. |
Възстановяване на зъбите при напълно обеззъбени пациенти
Множество имплантати могат да се използват за опори на неснемаем мост или на снемаема протеза.
 Заместване на всички зъби с неснемаем мост, закрепен към няколко имплантата. При пълно обеззъбяване на едната или и на двете челюсти, липсващите зъби може да се заместят с неснемаема (циментирана към имплантатите) или хибридна (неснемаема, но завинтена към имплантатите) мостова протеза. |
Протези
Най-големият проблем при лечението с протези, е тяхното задържане. Най-трудно се задържат долните протези. При хранене те са подвижни. Задържането на целите протези понякога е толково лошо, че те падат при хранене и дори при говор и мимика. Благодарение на това ефективността и на най-добрите протези при дъвкане е около 20-25% в сравнение с ефективността на естествените зъби.
Снемаема протеза, стабилизирана с имплантати
Дори един или два имплантата многократно увеличават стабилността на целите протези. Научните изследвания показаха, че пациентите с имплантатно стабилизирани долни протези подбират по-добри и качествени храни и имат по-добро общо здравословно състояние и самочувствие в сравнение с пациентите с обикновени снемаеми протези. Изследванията показаха също така, че хората с имплантатно стабилизирани протези по-често се събират и се хранят навън с приятели и роднини, което значително улеснява социалните контакти и подобрява качеството на живота.
 Снемаема протеза с траверси. При пълно обеззъбяване на едната или и на двете челюсти, липсващите зъби може да се заместят с имплантатно стабилизирани протези. За разлика от конвенционалните цели протези, имплантатно стабилизираните протези остават здраво закрепени в устата при функция. С тях ще забравите за всички неудобства, с които се свързват обикновените цели протези. |
 Снемаема протеза с клипсове. Конвенционалните долни цели протези са силно подвижни и нестабилни. В тези случаи дори и само два имплантата водят до почти пълно стабилизиране на протезата. |
Процедура за поставяне на зъбни имплантати
Етапи на лечението със зъбни имплантати
- Планиране на лечението
Внимателното планиране е критично за дълготрайния естетичен резултат. Планирането на хирургичната процедура започва с оценка на състоянието на устата на пациента. Наред с това се вземат пред вид и желанията на пациента за бъдещия естетичен вид на усмивката и лицето. Когато всички въпроси на бъдещия външен вид бъдат уточнени, се правят рентгенови и ортопедични изследвания, за да се планира операцията и да се определи положението на зъбния имплантат.
- Операция
Следващата стъпка е поставянето на зъбния имплантат посредством операция под местна анестезия.
- Изработване на протезната конструкция
Преди да се продължи с изработването на протезата, в дадения случай – коронката, имплантатът трябва да добие достатъчна стабилност, което означава, че челюстната кост трябва да прорастне в порите на имплантатната повърхност и да закотви имплантата за постоянно. Този оздравителен процес обикновено продължава от 6 до 12 седмици, а в много случаи – и повече, в зависимост от началното състояние на пациента, естеството на челюстната кост, индивидуалните особености на оздравителния процес. Когато оздравителният процес завърши, коронката може да се постави на имплантата.
Според различни научни проучвания, при здрави пациенти при 96-98% от пациентите прирастването на имплантата протича успешно и лечението завършва с поставянето на съответната протеза.
Процедури за имплантация на зъбните имплантати
Класическа триетапна процедура
Класическата процедура за поставяне на зъбните имплантати протича в три етапа:
- Имплантация. Зъбният имплантат се монтира в челюстта и се покрива с лигавица, докато прирастне. Покритият с лигавица имплантат е изложен на най-малко рискове, които могат да опорочат прирастването му в челюстта;
- Разкриване на имплантата и формиране на венечния джоб. След като имплантатът прирастне лигавицата, която го покрива, се отстранява и към него се фиксира венечен винт. Този винт подпомага образуването на здрав и издръжлив венец около имплантата. Процесът продължава 4-6 седмици.
- Фиксиране на протезния носач и фиксиране на протезата. Когато около имплантата се оформи пръстен от здрав венец, към него се прикрепва бъдещия носач на протезата. Той често прилича на зъбно пънче при лечение с мостове и коронки. Задръжките на завинтени мостове или снемаеми протези имат по-различен вид.
Класическата триетапна процедура може да се провежда във всички случаи на имплантация на зъбни имплантати. Тя защитава имплантата от рисковете, които могат да нарушат процеса на прирастване към челюстната кост. Триетапната процедура се счита за задължителна във всички случаи, когато имплантацията се провежда заедно с допълнителни процедури като увеличаване размерите на челюстната кост, повдигане пода на максиларния синус, пластика на лигавицата на венеца.
 Класическа методика за имплантация. A) монтиране на имплантата; B) лигавицата е зашита и го покрива напълно; C) след прирастването на имплантата се поставя венечен винт, който ще помогне за образуването на венеца около щийката на имплантата; D) след оформяне на венеца се поставя окончателния протезен носител; E) поставяне на протезата. |
Двуетапна процедура
При двуетапната процедура след разкриването на имплантата вместо венечен винт, към него се фиксира направо протезната задръжка. Последната формира лигавичния пръстен около имплантата. Тази процедура е възможна при много дебел и здрав венец.
Едноетапна процедура
При едноетапната процедура имплантатът се имплантира заедно с протезния носач. Тази процедура е възможна при много здрава и твърда кост с подходящи размери и много здрав венец.
Срокове за прирастване на имплантата - остеоинтеграция
Зъбният имплантат се монтира в челюстната кост. За да се закрепи в нея, тя трябва да прораства по неговата повърхност и да го закотви здраво в челюстта. Този процес се нарича остеоинтеграция. Остеоинтеграцията продължава 12 седмици и повече, в зависимост от началното състояние на челюстната кост и типа на имплантата. Общоприетите срокове за прирастване при здрава долна челюст са 3-4 месеца, а при здрава горна челюст – 4-6 месеца. Когато имплантацията се прави заедно с допълнителни костни процедури, процесът на остеоинтеграция продължава много повече – 9-12 месеца.
Имплантиране след зъбна екстракция
В зависимост от индивидуалните особености на пациента имплантацията на зъбния имплантат може да се проведе в различни срокове след екстракцията на естествения зъб.
Имплантацията обикновено се прави между 3-тия и 6-тия месец, когато на мястото на извадения зъб вече се е образувала зряла кост. След този срок настъпват явленията на алвеоларната атрофия (стопяването на костта).
При подходящи условия имплантацията може да се проведе 4 седмици след изваждането на зъбите.
При здрави и по-млади пациенти и при идеални условия, зъбният имплантат може да се имплантира веднага след изваждането на зъба. Процедурата се нарича „имедиатна имплантация”. Тази процедура има много предимства, но заедно с това крие и някои рискове. Предимствата на имедиатната имплантация са скъсяването на сроковете за лечение и запазването на обема на челюстната кост. Основният й недостатък е празното пространство което остава между имплантата и стените на зъбната алвеола. Тази цепнатина задължително се третира с някой от методите за стимулиране образуването на нова кост.
Натоварване на зъбите след имплантациия
След прирастването на имплантата (т.е., след приключване на процеса на остеоинтеграция), се изработва окончателната протезна конструкция. С фиксирането й към имплантатите те започват да функционират и да понасят различните натоварвания при дъвкане.
При много строго определени условия, окончателната протеза може да се изработи веднага след имплантацията. Така имплантатите се натоварват веднага след монтирането им в челюстната кост – имедиатно натоварване.
Допълнителни хирургични процедури за поставяне на зъбни имплантати
Необходимост от допълнителни процедури при лечение със зъбни имплантати
Предварителни или съпътстващи имплантацията процедури се налагат, когато има проблеми в състоянието на венците и челюстната кост.
Алвеоларната атрофия, възпалителните заболяванията на венците (гингивити и пародонтити, оголване на венците) и зъбите (периодонтити, периапикални кисти и др.) трябва да се излекуват преди поставянето на имплантатите.
Увеличаване размерите на костния венец – аугментация на алвеоларния гребен
Алвеоларната атрофия е най-честата причина, поради която се провеждат допълнителни операции. При напреднало стопяване на челюстната кост няма достатъчно костна основа за монтиране на имплантатите. Това налага да се проведе операция за увеливане вертикалните и хоризонталните размери на челюстната кост – аугментация. Тя обикновено се провежда 4-6 месеца преди имплантацията. При благоприятни условия, може да се проведе едновременно с поставянето на имплантатите.
 Аугментация на алвеоларния гребен. A) след изваждането на зъбите венечната кост атрофира; B) атрофията често е толкова силна, че липсва място дори и за един имплантат; C) това изисква да се увеличат размерите на костния венец чрез костна пластика; D) след апликацията на костозаместващия материал мястото се покрива с изолираща мембрана. Обикновено най-напред се прави костната пластика, а имплантатът се поставя след 4-6 месеца. В редки случаи имплантатът може да се постави едновременно с костната пластика. |
Повдигане пода на максиларния синус – синус лифт
В горната челюст нормално се намират две кухини, наречени максиларни синуси. Синусите се разполагат от двете страни на носа и лежат над малките и големите кътници. Когато в областта на горните кътници липсва достатъчно височина за монтиране на зъбни имплантати, се предприема операция за „повдигане” пода на синусите. Тази операция обикновено също се провежда 4-6 месеца преди имплантацията. В редки случаи тя може да се проведе едновременно с поставянето на имплантатите.
 При липса на достатъчно височина на алвеоларната кост на горната челюст и при много голям максиларен синус се прави операция за повдигане на пода на синуса. В повечето случаи имплантатите се поставят след около 6 месеца. При определени условия едновременно с повдигането на пода на синуса могат да се поставят и самите имплантати. |
Пластика на лигавицата на венеца
Около имплантатите трябва да се образува плътен пръстен от здрава лигавица. Този пръстен определя до голяма степен естетиката на имплантатните протези и продължителността на живота на имплантата. При заболявания на лигавицата на венеца, високо разположени венечни юздички, при тънка лигавица и при други състояния трябва да се предприеме необходимото хирургично лечение или корекция, за да се постигне най-добрият естетичен и функционален резултат. В зависимост от съответния случай, тези операции се провеждат преди, по време на или след имплантацията.
Естетика и зъбни имплантати. Пластика на венците. Червен порцелан.
Естетиката при зъбните имплантати зависи от много фактори. Най-важните от тях са линията на усмивката и състоянието на венеца около имплантата.
Линията на усмивката зависи от дължината на горната устна. При хората с къса горна устна при смях и усмивка, и дори при говор се разкрива голяма част от венците – това е т.нар. „конска усмивка”. При силно атрофирал венец, изкуствените зъби изглеждат прекалено дълги – „конски”.
За да се постигне добра естетика, тези състояния трябва да се коригират. Може да се наложи пластика на юздичките за удължаване на горната устна, да се увеличат размерите на венеца или за изравняване на венечната линия. При много напреднала атрофия може да се използва червен порцелан, с който се имитира венеца на пациента.
Как да поддържаме зъбните имплантати
След поставянето на протезата, задължение на пациента е да се грижи за имплантатите. Най-важна е отличната хигиена на устата . Тези мерки осигуряват в много голяма степен дълготрайния успех от лечението.
Още за цените на зъбните имплантати
Цената на лечението със зъбни имплантати зависи в много голяма степен от необходимостта от допълнителни процедури. Тя се повишава значително тогава, когато трябва да се увеличи костния обем, или когато състоянието на венците е лошо и се налагат допълнителни мероприятия за лечението им.
Цената в различните държави е различна. В много случаи тя зависи и от компетентността и опита на имплантолога.
Важен фактор, който трябва да се вземе в съображение при преценката, дали да се лекуваме със зъбни имплантати, е сравнението между цената за лечението и поддържането на един болен зъб, който има пародонтално заболяване и изисква кореново лечение, и цената за заместването му със зъбен имплантат. Лечението и поддържането на такъв зъб често струват толкова, колкото имплантата, а понякога дори и много повече.
Дългосрочното проследяване на пациентите доказа, че въпреки, че зъбните имплантати са свързани с по-висока начална инвестиция, в дългосрочен план те са икономически по-ефективни, тъй като след поставянето им стойността за тяхната поддръжка е много по-ниска.